Васил Златаров е началник на първата в България въздухоплавателна команда към ІІ пионерска дружина в София. Преминал обучение по летене с балон в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино край Петербург той и Харалампи Джамджиев през 1904 г. построяват двуплощни хвърчила („хараграфов“ тип) и няколко сравнително малки, но стабилни и сигурни в полет планери. С тях Златаров извършва показни полети по склоновете на Софийския военен лагер, с което той е първият българин, който лети с безмоторен самолет и поставя началото на безмоторното летене в България.

В края на 1925 година в Държавната аеропланна работилница в Божурище са построени два безмоторни самолета. 1926 година се смята за начало на организираното безмоторно летене в България. На летище Божурище се организира обучение и практически занятия с летци, техници и курсанти за овладяване техниката на безмоторното летене.
Радетел за масовизиране на този спорт и организатор на обучението е капитан Георги Дреников, който провежда първия курс за безмоторно летене през септември 1931 година на хълма „Църква“ северно от село Симеоново, в непосредствена близост до Американския колеж. През 1935 година след обучение в Германия, майор Дреников получава лиценз за безмоторен летец и инструктор по безмоторно летене. През същата година, той организира първото Училище за безмоторно летене в България с името „Рилски Орел“. Първото олимпийско отличие по този спорт е спечелено от майор Дреников на XI Олимпиада в Берлин през 1936 година. На 4 август с полски безмоторен самолет „Комар“, кръстен „Рилски Орел“, той завоюва бронзов медал. Безмоторното летене не е считано за олимпийски спорт, но тъй като е германски национален спорт, на победителите са връчени олимпийски отличия.
В зората на безмоторното летене най-високото отличие получено от български спортист е сребърния медал на майор Георги Дреников, завоюван на Първото световно първенство по безмоторно летене през юли 1937 година във Васеркупе – Германия.
След Втората световна война планерния спорт е застъпен широко в аероклубовете към ДОСО за обучение на спортисти във въздушните спортове. За първоначално обучение и високо спортно майсторство са използвани предимно полски и чешки планери. В края на ХХ век структурите за обучение са закрити и тази дейност се провежда от създадени частни школи-клубове за въздушни спортове.

След демократичните промени в България от 1989 година, безмоторното летене е в упадък. Много от центровете за обучения са закрити, оборудването е разпродадено или бракувано, летищата са занемарени или тяхната земя е върната на предишните им земеделски стопани, с което е сложен фактическият им край. Понастоящем няколко аеро клуба в страната, се опитват да възродят усехите и славата на българското безмоторно летене, основно със собствени сили и средства без никаква подкрепа от страна на държавното ръководство.
По материали на Уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/Планер