Опитни парашутисти от специално пригоден акробатичен, безмоторен самолет:
https://www.youtube.com/watch?v=ddLMFf3L4Q4
Парашутни скокове от двуместен планер
-
Glide BG
- Мнения: 191
- Регистриран: 18 окт 2017, 16:21
- Имена: Момчил Риладжиев
- Местоположение: София
-
Glide BG
- Мнения: 191
- Регистриран: 18 окт 2017, 16:21
- Имена: Момчил Риладжиев
- Местоположение: София
Парашутни скокове от бланик
На 19.02.2019 в слънчева Тракия, при 2-3м/с източен вятър и температура около 15 градуса, бяха изпълнени два парашутни скока от крилото на планер Бланик Л-13 (модернизиран).
Първоначалната идея беше скоковете да бъдат изпълнени от задна седалка в горната точка на лупинг или кубинска осморка, но се предпочете това да стане от гръбен полет в снижение, защото гръбен хоризонтален с двама в бланика не може да се изпълни.
Първият тренировъчен полет беше с двама, със свален капак на кабината, с цел да се установи как практически влияе сваления капак на аеродинамиката и дали пречи на изпълнение на задачата, а също и парашутистът да придобие опит на бланик и да установи какво, как може да направи.
Бланикът изпълни излитане, влек до 1000м, пикиране до 200км/ч, горка, завъртане по надлъжната ос от горката, кратко гръбно снижение с бързо увеличаваща се скорост, отново завъртане по надлъжната ос с голямо "загребване" и извеждане от пикиране.
Установи се, че гръбният полет с двама е доста кратък, в снижение, с бързо увеличаваща се скорост и скок от задна седалка, над която има козирка, от такова положение на самолета ще е излишно затрудняващо и опасно. Предпочете се скок от крилото на бланика, от хоризонтален полет, от положение седнал.
Вторият полет вече беше с цел скок от крилото на бланика и съответно видеозаснемане. Парашутистът седна в задна кабина, без да закопчава коланите си. След откачването от теглещия на 800м в западен курс, при скорост около 80км/ч той започна излизане на лявото полукрило на бланика. За целта ползваше специално закрепен към седалката колан, за който се придържаше и после го остави вътре в задна кабина. Постепенно достигна до средата на крилото, при което лостът за управление вече опираше в дясното коляно на пилота. По своя преценка и знак от пилота, парашутистът скочи с главата напред и предно превъртане от височина около 750м. Парашута си той отвори на височина около 200м и веднага след това с приземи на подходящ терен, на около 2км западно от летището. Бланикът оттренира гръбен полет и лупинг без капак на кабината, с незавързани задни колани+допълнителния висящ колан, след което съкратен заход и късо кацане на западния край на ПИК. Беше заснето видео от оператор в моторен делтапланер и три екшън камери, закрепени на бланика.
Третият полет беше изпълнен след прескатаване на парашута. Отново влек до 800м, доближаване до мотоделтата с оператора, праволинеен хоризонтален полет с 80км/ч, излизане на крилото, снимки и скок напред от 750м, приземяването на 600м западно от ПИК. Отново тренировка за гръбен полет с незавързани задни колани, съкратен заход и късо кацане на западния край на ПИК. Отново беше заснето добро видео от оператора в моторен делтапланер и този път две камери закрепени на бланика.
Изпълнени бяха два успешни парашутни скока от един парашутист, от лявото полукрило на бланик и беше заснето качествено видео.
Грешки и забележки:
1. Не се прецени добре мястото за скока и той беше направен на 2км и 600м западно от ПИК, а не над нея.
2. Отвързаните колани на задна седалка при тренировката на гръбен полет на втория полет се движеха във всички посоки и създадоха вероятност за инцидент със заклинване на лостове за управлението.
3. При третия полет, след скока, при тренирвката на гръбен полет, тръбната рамка-облегалка на задна седалка се наклони напред и обхвана лоста за управление в задна кабина така, че не можеше да се даде лоста докрай напред, но пък позволяваше пикирания до 140км/ч и това не попречи на съкратения заход и кацането.
4. При втория и третия полет парашутистът не беше вързан дори с поясните колани, което създаваше предпоставки за нараняване при принудително кацане.
За следващи такива полети е необходимо: предварително добре да се закрепят всички колани, облегалка и седалка в задна кабина; парашутистът да излита със закопчани поясни колани и да ги откопчава след набор на 300м; пилотът на мотоделтата е нужно да има по-голям опит в групови полети.
Първоначалната идея беше скоковете да бъдат изпълнени от задна седалка в горната точка на лупинг или кубинска осморка, но се предпочете това да стане от гръбен полет в снижение, защото гръбен хоризонтален с двама в бланика не може да се изпълни.
Първият тренировъчен полет беше с двама, със свален капак на кабината, с цел да се установи как практически влияе сваления капак на аеродинамиката и дали пречи на изпълнение на задачата, а също и парашутистът да придобие опит на бланик и да установи какво, как може да направи.
Бланикът изпълни излитане, влек до 1000м, пикиране до 200км/ч, горка, завъртане по надлъжната ос от горката, кратко гръбно снижение с бързо увеличаваща се скорост, отново завъртане по надлъжната ос с голямо "загребване" и извеждане от пикиране.
Установи се, че гръбният полет с двама е доста кратък, в снижение, с бързо увеличаваща се скорост и скок от задна седалка, над която има козирка, от такова положение на самолета ще е излишно затрудняващо и опасно. Предпочете се скок от крилото на бланика, от хоризонтален полет, от положение седнал.
Вторият полет вече беше с цел скок от крилото на бланика и съответно видеозаснемане. Парашутистът седна в задна кабина, без да закопчава коланите си. След откачването от теглещия на 800м в западен курс, при скорост около 80км/ч той започна излизане на лявото полукрило на бланика. За целта ползваше специално закрепен към седалката колан, за който се придържаше и после го остави вътре в задна кабина. Постепенно достигна до средата на крилото, при което лостът за управление вече опираше в дясното коляно на пилота. По своя преценка и знак от пилота, парашутистът скочи с главата напред и предно превъртане от височина около 750м. Парашута си той отвори на височина около 200м и веднага след това с приземи на подходящ терен, на около 2км западно от летището. Бланикът оттренира гръбен полет и лупинг без капак на кабината, с незавързани задни колани+допълнителния висящ колан, след което съкратен заход и късо кацане на западния край на ПИК. Беше заснето видео от оператор в моторен делтапланер и три екшън камери, закрепени на бланика.
Третият полет беше изпълнен след прескатаване на парашута. Отново влек до 800м, доближаване до мотоделтата с оператора, праволинеен хоризонтален полет с 80км/ч, излизане на крилото, снимки и скок напред от 750м, приземяването на 600м западно от ПИК. Отново тренировка за гръбен полет с незавързани задни колани, съкратен заход и късо кацане на западния край на ПИК. Отново беше заснето добро видео от оператора в моторен делтапланер и този път две камери закрепени на бланика.
Изпълнени бяха два успешни парашутни скока от един парашутист, от лявото полукрило на бланик и беше заснето качествено видео.
Грешки и забележки:
1. Не се прецени добре мястото за скока и той беше направен на 2км и 600м западно от ПИК, а не над нея.
2. Отвързаните колани на задна седалка при тренировката на гръбен полет на втория полет се движеха във всички посоки и създадоха вероятност за инцидент със заклинване на лостове за управлението.
3. При третия полет, след скока, при тренирвката на гръбен полет, тръбната рамка-облегалка на задна седалка се наклони напред и обхвана лоста за управление в задна кабина така, че не можеше да се даде лоста докрай напред, но пък позволяваше пикирания до 140км/ч и това не попречи на съкратения заход и кацането.
4. При втория и третия полет парашутистът не беше вързан дори с поясните колани, което създаваше предпоставки за нараняване при принудително кацане.
За следващи такива полети е необходимо: предварително добре да се закрепят всички колани, облегалка и седалка в задна кабина; парашутистът да излита със закопчани поясни колани и да ги откопчава след набор на 300м; пилотът на мотоделтата е нужно да има по-голям опит в групови полети.